За обърканите ситуации и ведрите решения

Времето навън нямало да ми хареса... Е, напротив, зарадвах се, че отново ще си имаме сняг! Най-накрая ще си имам (първата) зимна снимка за тази година. Чудно! Даже ще си покажа (не)успешните палачинки, които мъничко връщат лентата и намигват коледно.
Но уви... Не само, че всяко чудо трае три дни, а понякога - не повече от три часа. И снегът се стопи, и надеждата за бяла-бяла снимка - също. Е, все пак ще ви покажа какво си хапнахме наскоро. Разбира се, че отново имах малки спънки. Та може ли без тях?! Просто няма да съм аз в кухнята. ;) Нали помните онази знаменита супа, която почти се беше превърнала в мини море в кухнята...
Както и да е. Важното е да се излиза от ситуацията с усмивка. Ама доволна! Не просто за успокоение след безрезултатните усилия.
Та... Реших се аз отново да правя палачинки. А това се случва рядко, даже доста. Защо ли? Защото винаги нещо се обърква и аз просто не мога да докарам едни простички палачинки. И сега така. Харесах си рецепта (ето тази), забърках всичко, загрях си новия тиган и щастлива трепнех да приготвя в него, най-сетне, хубави палачинки. И започвам! Правя първа, правя втора, но виждам, че не е наред. Чернее се нещо там в тигана... Еми не, не са ми загорели палачинките. Пластмасовата шпатула просто беше започнала да се стопява в края. Уж е термоустойчива, уж трябва да ми пази тигана от надраскване, а реши, че отново ще ми скапе палачинковия ентусиазъм. Премислих как да действам. В никакъв случай не исках да хвърлям тестото. Мина ми през ума да правя миниатюрни палачинки, които да са не по-големи от една нормална бисквитка, та да ги обръщам с помощта на лъжица. Опитах с три, представих си как ще обръщам поне час малките дребосъци и меракът ми си стопи като снега навън. Затова! Загрях си аз хубаво една намазнена тавичка във фурната, сипах тестото и зачаках. Сега да не мислите, че и това ми се получи от първия път? Вече имах един неуспешен опит с т. нар. "мързелива" палачинка. Този път обаче съдбата, късметът и всички добри сили на този и онзи свят се смилиха и... Имахме си една голяяяма, пухкава и вкусна палачинка! Е, най-сетне. :)

Голяма палачинка на фурна

 

 

Необходими продукти:

- 2 яйца;

- 1 ч. ч. кисело мляко;

- 1 ч. ч. вода;

- 1 к. л. сол;

- 1 к. л. захар;

- ½ к. л. сода бикарбонат;

- около 1 или 1 и ½ ч. ч. брашно – за тесто с гъстотата на боза (зависи и то големината на яйцата).

Яйцата се разбиват. Добавят се млякото, водата, солта, захарта и содата. Всичко се разбърква, а накрая следва и брашното.

Получената гладка (без бучици) смес се изпича на отделни палачинки в тиган или както при мен – на една голяма във фурна.

Ако се пече във фурна: в правоъгълна тавичка (моята е с приблизителни размери 23 см на 35 см) се слага малко мазнина, аз използвах около 2 с. л. олио. Тавата се поставя във фурна и се загрява хубаво на средна температура (180-200° C). Когато се затопли (тук важното е мазнината да се загрее), палачинковата смес се излива и се пече до златиста коричка.

Готовата голяма палачинка се изважда от фурната, оставя се да поизстине и се гарнира по желание.

Аз разделих на две и едната част сервирах с натрошено саламурено сиренце, а другата – с боровинково сладко.

Препоръчително е палачинката да се консумира още топличка (не гореща!), защото престояла не е толкова апетитна. И не бъдете егоисти. :) Споделена е още по-вкусна!

И така! Човек трябва да излиза от всяка ситуация с усмивка, нали? Иначе пък защо живеем, само с мъка не става... Понякога и тя спохожда, мъката имам предвид, но да кажем, че е за баланс на другото. Не знам, сигурно още не съм дорасла, за да разбера.

Дотогава... Ще си пека неуспешните палачинки, ще си снимам и без грам хубава светлина и ще си споделям хубавото и лошото с най-милия на сърцето ми. Другото... Здраве да е!

Изпращам ви най-топли усмивки с пожелания за какъвто и да е, но споделен и вълнуващ, неделен ден!  

А на едно другарче благодаря от все сърце за чинийката, в която се кипрят моите палачинкови рула.  ッ

Топло за студеното

Нямам (толкова) против ниските температури, нито снегът ми е враг. Напротив, и аз харесвам, когато всичко е побеляло и поне привидно – по-чисто. :) Но... наистина не ми влияе добре липсата на поне едни слънчев лъч, който нежно да погали и да ми каже "Усещаш ли, че съм тук?"
Много пъти съм се замисляла за Слънцето и за това колко наистина не бихме били възможни без него. Неслучайно светлината е толкова използван символ в различните художествени произведения. Сега няма да се изпитваме кой колко може да съчинява и разсъждава, нали? Аз само ще потвърдя, че Слънцето за мен крещи безрезервно "Живот!"
А когато се измори и реши да се скрие от нас, има с какво да се сгреем, докато го очакваме отново. Току-виж успеем да го подканим за по-бърза среща. С една... сгряваща пилешка супичка. :)

Пилешка супа

Необходими продукти:

- 1, 5 – 2 л вода;

- 250-300 г пилешко месо (в моя случай – от гърди);

- 3-4 с. л. олио (зависи от използваното месо);

- 1 средна глава кромид лук;

- 1 морков;

- 4 средни картофа;

- 1 яйце;

- 4 с. л. кисело мляко;

- 1 ч. л. сушен риган (вълшебната подправка :));

- 1 ч. л. пресен магданоз;

- сол на вкус.

Пилето се вари до готовност, кaто периодично се отстранява образувалата се пяна.

Когато е готово, се изважда от водата, а бульонът се прецежда. Вече прецеденият бульон се връща на котлона и се разрежда с необходимото количество вода (според съда и другите съставки). Тук е моментът да се прецени дали е необходимо да се използва олио.

Към бульона се добавят лукът и морковът. След 1-2 минути се добавят и картофите. Когато зеленчуците са почти готови, добавяме накъсаното, или нарязано на ситно, пилешко месо. Супата ври около десетина минути. Подправя се с риган и сол на вкус.

Маха се от котлона и се оставя малко да изстине.

През това време се приготвя застройка от яйцето и киселото мляко. Разбъркват се хубаво с вилица или телена бъркалка и се добавят постепенно 5-6 супени лъжици от течността на супата (за да се темперира).

След това, при непрекъснато бъркане, супата се застройва и се връща на котлона. При първото клокване се отстранява, за да не се пресече.  Следва нарязаният на ситно магданоз и допълнително сол, ако е необходимо.

*Аз винаги добавям по малко вода по време на самото готвене на супата, защото голяма част от нея извира.

* По желание - за да се получи жълт цвят на супата, морковите съвсем за кратко (2-3 минути) се запържват в малко олио преди да се сложат и да се варят. Идеята е да пуснат от цвета си (виновник е каротинът в тях) и след това ги прибавяме заедно с оцветената мазнина към супата.

* Имам заръка супата да няма много „вкус на пиле” и затова след като прецедя бульона, добавям към него и допълнително вода.

Това е моят вариант на това толкова познато и обичано ястие.

Иначе...

Ако се чувствате и вие по някакъв начин пренебрегнати от Слънцето, то подарете си порция топлина и да ви е сладко!  ッ

Всеядно любознателна съм

Колкото и абсурдно да звучи...
И все пак влагам повече от един смисъл в горното твърдение. Идеята за всеядното ми любопитство се крие в доста подробности, които опитвам да изследвам, изучавам, опознавам, разбирам. Тук попадат и хората, и взаимоотношенията, и събитията, дълъг е списъкът. С някои изключения обаче! Защото, няма да си кривя душата, но в някои аспекти определено попадам в графата "консервативна личност" и не приемам всеядно действия, противоречащи на възприетите от по-голямата част от обществото норми (защото "нормално" е твърде относително).
А за храната... При нея също имам изключения, но те със сигурност не са много. Хапвам почти всичко, което допринася за доброто състояние на организма ми и не защото така трябва, а защото ми е вкусно, защото смятам, че има смисъл в това да изпитваш удоволствие от добре приготвената и балансирана храна. Та, Хриси, дано отговорих на въпроса ти. :) И все пак имай едно наум - твоите вкусотии просто няма как да ме оставят равнодушна...
И докато бърборя за всеядната си същност... Предстои да ви покажа една измишльотина, която обаче пък ни хареса. Тя е малко сбирщайн (ах, че колоритна дума!), но понякога и такива смели комбинации успяват да подминат кошчето за отпадъци. Дано допадне и на вас, при нас свърши доста бързо. :)

Зелева салата с пилешко месо

Необходими продукти:

- около 350 г пилешко месо от гърди;

- 2 яйца;

- около 250 г прясно зеле;

- ½ авокадо;

- 1 лимон;

-  щипка черен пипер;

- щипка лют червен пипер;

- олио и сол на вкус.

Пилето се сварява и се накъсва на малки парченца. Оставя се да се охлади.

Яйцата също се сваряват, нарязват се на много ситно (или се намачкват) и също се оставят малко да изстинат.

Зелето се нарязва на тънки лентички (може да се намачка с малко сол), авокадото – на малки кубчета, а половината лимон – на ситни парченца.

Пилето, яйцата, зелето, авокадото и лимонът се смесват. Другата половина от лимона се изстисква и сокът се добавя към салатата. Доовкусява се с черния и червения пипер, олиото и солта.

Всичко се разбърква и след няколко часа престой в хладилник (за да се овкуси най-вече пилето), салатата се сервира с резен лимон.

*Количеството на лимона в салатата може да се увеличи според предпочитанията.

*              *              *

Ами, това е салатката. Доста засищаща, бих казала полезна и не толкова странна на вкус. ッ