неделя, 19 април 2015 г.

Замесени от едно тесто

Случвало ви се е, нали? Независимо от обстоятелствата, независимо от хората, независимо от значимостта на конкретната ситуация.
Но е толкова приятно! Споделяш своите настроения, емоции, любопитни навици, любими занимания и всякакви лудости, като в същото време откликът е споделен, дори сходен. Бих си позволила да го нарека и двойно щастие.

Така е и с храната. Има хора, които предпочитат соленото и такива, които не могат да устоят на сладкото. Има любителите на готварството, както и страстни почитатели на сладкарството.
Е, аз не знам от кои съм, но потвърждавам - обожавам ръцете ми да са в тесто! Толкова, че... При поредния престой у баба ми, аз отново реших да готвя (често се случваше, невинаги беше успешно). Разбира се, че по рецептите в книгите й! Била съм не по-голяма от 10-12-годишна. Нямах ясна представа как трябва да изглежда резултатът. Книгите също не ми помагаха в това отношение, защото съдържаха основно... текст. Та така - на помощ идваше фантазията.
Моя милост искаше да приготви руло. Дълго си търсих рецепта, но уви, повечето ми предлагаха да приготвя пандишпанов блат. А аз исках да меся и точа! Как се точи пандишпан? В крайна сметка изрових рецепта за руло, чието тесто се замесва и разточва, а вътре се маже с конфитюр. И така се печеше. Но какво се случи при печенето? Рулото се напука... Е, аз нямах представа за последиците и реших, че щом се е напукало тестото, цялото руло е провал. При което всичко замина не в кофата за боклук, а направо в контейнера на улицата. За реакцията на баба ми може и сами да се досетите - учудена, не особено разбираща, но пък добронамерена (както само бабите си могат). Оттогава знам, че тестото може да се напука и въпреки това да се изяде. ;)

Опитите ми с тестото продължиха... И до днес си пазя топлите чувства към него с надеждата любовта да е взаимна. И може би пръст в това има другата ми баба, която за съжаление не успя да ми покаже как тя майсторски се справя - а това потвърждава и семейството ми, и всички съседи - "О, да знаеш баба ти какви баници точеше! Какви тутманици месеше, какви торти правеше, тиквеници, баклави!" Но само слушам за това... Със сигурност е готвила вкусно, защото все още я хвалят. А може би мен ме напътства - от някое тайно местенце, на което майсторлъкът й е в друга и може би - по-хубава форма.

За мое щастие обаче, съседката ни също обичаше тестото като мен. Никога няма да забравя нейните локумки! Завиваше ги като малки кифлички, скриваше във всяка една по ядка орехче, а отгоре обилно напудряше с пудра захар. Винаги си отмъквах щедро от тях, когато й ходехме на гости. Днес вече е много възрастна, трудно се движи, но е все така духовита. А аз съм й все така признателна! Не се научих, рецепта не записах, почти нищо не помня (като обяснения), но картината е още пред очите ми - урокът й по приготвяне на тутманик. Получи се наистина фантастичен, толкова вкусен, мекичък и пухкав!

А сега... Сега ще ви представя великденските ни курабийки, които тази година приготвихме заедно с майка ми - два пъти, в два поредни дни, по рецепта на същата наша съседка.





Курабийките на баба Фроска





Рецептата е от тетрадката на майка ми (така е записана, макар съседката да носи друго име ;)). Липсва технологията на самото приготвяне. Аз съм описала моите промени, а сега ще предложа и начина (гарантирам - успешен), по който ние приготвихме курабийките.

Необходими продукти:
- 4 яйца;
- 2 ч. ч. захар;
- 1 ч. ч. мас;
- 4 пакетчета амонячна сода + 1 пакетче бакпулвер (I вариант)
или 2 пакетчета амонячна сода + 1 л. сода бикарбонат (II вариант). При мен – 2 пакетчета амонячна сода + 1 пакетче бакпулвер;
- 1 ч. ч. кисело мляко;
- 2 пакетчета ванилия;
- 1 кг брашно;
- кората на 1 лимон. При мен – 1 пакетче портокалови корички "Д-р Йоткер".


Яйцата и захарта се разбиват с телена бъркалка до пухкав, светъл крем. Добавя се киселото мляко и отново се разбърква. Следват пакетчетата амонячна сода, ванилиите, пакетчето портокалови корички. Идва ред и на разтопената свинска мас. Отново се разбърква хубаво до обединяване на продуктите (усвояването на мазнината). На части се прибавя  и смесеното с бакпулвера брашно. В началото се бърка с телената бъркалка, но след това се доизмесва с ръце до получаването на гъсто и лепкаво тесто.
Замесеното тесто се оставя да почине за около 5-10 минути, след което е по-еластично и по-лесно за работа.
Тестото се оформя с помощта на месомелачка с приставка за сладки или се разточва и се изрязват различни формички (дебелината на разточеното тесто е по желание).
Сладките се подреждат върху намаслена хартия за печене и се пекат на 200° C до порозовяване.
Готовите курабийки се оставят да се охладят и се прибират в плътно затворен съд (може и в добре завързано пликче). Издържат доста дни.



Получават се много курабийки. Не съм броила, но от една доза ние изпекохме около 4-5 големи тави (от тези, които са на самата фурна).




И докато си мислех, че бройката им е внушителна, забелязах как бързо изчезваха. Тогава решихме да изпечем втората доза, още на следващия ден. Идеята беше да си взема и за общото ни вкъщи. Е, взех си. Имах намерение да направя някакъв десерт с тях (правоъгълните курабийки ми напомнят бишкоти, защото са толкова крехки и топящи се), но така сладко си ги хапваме самостоятелно или намазани с течен шоколад, че едва ли ще се стигне до десерт. Което ми напомня и друго - сега, една седмица по-късно, курабийките са все така мекички и вкусни. Някъде Йоли беше споменала, че именно маста прави сладките крехки и те остават такива дори след няколко дни.

Още нещо! Горещо препоръчвам варианта с по-малко амонячна сода. За първи път курабийките ми харесаха и топлички. За разлика от предишни години, когато амонякът натрапчиво напомня за себе си...




Отново ще ги похваля, но наистина се получават вкусни курабийки. Не много сладки, по никакъв начин не подсказват за използваната мазнина (при мен маста беше домашна), много издържливи и чудесен заместител на купешките обикновени бисквити (и за директна консумация, и за домашни десерти - една мила майка на четири деца веднъж ми спомена, че прави основата за чийзкейк именно с домашни курабийки).

И... Млъквам вече. Прекалих с многословието в тази публикация, но ми с услади, признавам си. Пък вие се подсладете с курабийка (ако моите думи вече нагарчат ;)).
Хубав ден!



46 коментара:

  1. Гери, чудни бисквитки! Много апетитни снимки. Добре, че преди малко си похапнах последните останали бисквитки от Великден, не знам какво щях да правя иначе. :) Тази година и нашите не миришеха от километри на амонячна сода, Поради тази причина никак не ми бяха любими въпросните... Ако имаш още останали бисквитки може да приготвиш с тях и скалички :)

    Прегръдки, слънце!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Танче, щях да ти пратя, ако нямаше останали бисквитки. ;) Или пък да направя нови - тъкмо ще имам повод да им се наканя, защото няма да има недоволни при трето правене. :) Иначе имам още малко, да, ама са ни така сладки и самостоятелно, че не ми се иска да ги влагам в десерт. Но в скалички ще е чудно!
      Прегръдки и от мен!

      П.П. Заменям сладки за твоя печен патладжан, страшно ми хареса!

      Изтриване
  2. Помня ги тези курабийки!И баба ги приготвяше.Благодаря ти,Гери,за споделената рецепта/аз така и не я записах/.Колко е хубаво традициите и рецептите да се предават от поколение на поколение.Прекрасна вечер и прегръдки!
    p.s.Вземам си курабийка,че са ти станали неустоими!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Деси, има още една рецепта в мамината тетрадка, тя пък си се казва "Великденски курабийки". Но като попитах майка ми по коя да започвам да действам, тя каза тази. Само да не забравя, ще й поискам да ми каже другата и ще ти дам и нея. :)
      Вземи си колкото ти е сладко. :)
      Прегръдки най-сърдечни!

      Изтриване
  3. Ах, че вкусни курабийки си приготвила, Гери!
    Точно с мас най-много обичам.
    Прекрасни снимки и много настроение има при теб!
    Прегръдки :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Иле, много ти благодаря! Да се почерпиш и да ти е сладко. Прегръдки и от мен! :)

      Изтриване
  4. Гери,сладкодумнице,представях си те така образно ,докато ги правите с мама,страхотни са,снимките- също!
    Аз никога не съм ползвала амонячна сода,и свинска мас не съм,защото ако ще е,искам да е домашна,както едно време баба ми правеше локумки-лелеее,колко ги обичах,и тортата й с крем и смлени орехи,и тиквеник....Хубави,безгрижни времена.
    Благодаря ти,че събуди мили спомени!
    Прегръдка и ведро утро,мила!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Роси, нашата мас си беше напълно домашна и лична. ;) Та за нея нямах грижи. Да знаех, щях да ти донеса онзи път. Нищо, следващия...
      Благодаря ти за милите думи! И да се почерпиш, ако ти допадат курабийките. ;)
      Прегръдки и за теб, Росинка!

      Изтриване
  5. Любимите ми курабийки, Гери! Пък как хубаво само си ги описала, че начаса ми се прииска да скокна и да замеся една-две дозички :))
    Поздрави и прегръдки, мило момиче!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хриси, докато направиш, да се почерпиш от нашите. Има още! :) Много се радвам, че ти допадат! А аз сега чакам да излетим от София, за да си намеря чиста полянка с жълтурчета (в едно от двете вкъщи-та). ;)
      Прегръдки и от мен!

      Изтриване
  6. :) Как ме усмихна с твоите приключения:). И аз така с едни кексове преди време - всичко що се напуква изхвърлях, после разбрах, че то даже си било нормално да се пукне кекса:))) Чудни курабийки сте направили, поздрави за екипа!:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Нали, Кате... А за кексовете (тези в правоъгълна, тясна форма) наскоро разбрах от Ванчето, че дори било признак за отличен резултат, ако се напукат отгоре. Учим се с годините, това е. Ама аз имам още колко повече да уча от теб! Но виж какъв вдъхновяващ учител си ми! :)
      Прегръдки!

      Изтриване
  7. Много хубави спомени от детството си имаш, Гери! Хубаво е че си признателна на съседката си.
    Не съм правила подобно руло, което да се пече с мармалад, но сигурно е било много вкусно.
    Прегръдки, мила!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Габи, нямам и идея дали е било вкусно, защото така и не беше опитано... ;)
      Благодаря ти, прегръдки и от мен!

      Изтриване
  8. Чудесни курабийки са станали! Няма как да не са, щом са от старите тефтери:) А моята баба правеше същите локумки, които описваш, страхотни са и сега аз ги правя:) Хубава седмица на теб!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Траянче, много се радвам, че ти харесват! А сега ще потърся за твоите бабини локумки. :) Видях същите и при Тики, пак по бабина рецепта. ;)
      Хубава седмица и на теб!

      Изтриване
  9. Определено изглеждат вкусни тези сладки! Леки някак. Идва ми да отмъкна една :) Въпреки, че и в момента дъвча нещо твое! Да! Изрових от шкафа пакетчето с тарали, което ми изпрати по мама за Коледа. Бях го забравила, а тогава нали не ми понасяха, запазих за след раждането :) И сега им се кефяяяяяяяяя :)
    Чудна снимка, между другото! :) Гуш!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мисля, че ще ти допаднат. Наистина са супер лекички, дори не са като сладки, пък и на сладост са доста балансирани. :)
      И как ме зарадва - ето, дошъл е редът на таралите значи. :)
      Прегръдки, мила моя Тики!

      П.П. Снимката нямаше да се получи без твоите красоти!

      Изтриване
  10. Ех, че са симпатични тези твои курабийки, Гери! Много апетитно изглеждат и със сигурност са много вкусни! Отмъквам си една пеперудка, много си я харесах!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Вили, много се радвам! Омтъквай и да ти е сладко. :)
      И аз имам слабост към пеперудите, неслучайно горе наднича едничка върху заглавието на блога... ;)
      Поздрави!

      Изтриване
  11. Как маже да нагарчат думите на такова СЛАДКОДУМНИЧЕ, а още повече че са придружени от вкусни, сладички курабийки!!?? Браво, Гери!! Прекрасни са, а и фото сесията е перфектна!! :) :)
    Прегръдка и хубава, спорна нова седмица!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е, Руми, всичко е възможно, нали знаеш. ;) Пък и аз понякога наистина прекалявам с бърборенето...
      Много ти благодаря за всичко! Прегръдки и от мен!

      Изтриване
  12. Гери,
    избягвам да правя курабийки или сладкиши, защото в къщи вече никой не копнее за тях, както преди време.Но когато има някакъв празник винаги се старая да приготвя нещо.Все пак имаме гости и всички са свикнали да употребяват някакви сладки или курабийки.Навремето баба ми правеше всички курабийки и локумки със свинска мас.Много пръхкави стават и траят доста дълго време.Припомни ми старите времена.Чудесни снимки и представяне.От тази доза сигурно се получават доста курабийки като брой и тази рецепта е чудесна, когато трябва да се прави голяма почерпка.
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ели, радвм се, че си си припомнила мили спомени. :) И да, определено се получават доста курбаийки. Тъкмо като за Великден - за да се зарадват всички близки и съседи. :)
      Поздрави!

      Изтриване
  13. Много фини, нежни и изкушаващи курабийки и снимки, Гери -
    впечатлена съм от идеята, изпълнението и представянето,...
    и много комплименти за теб - Браво!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дианка, много ти благодаря! Изпраща ти сърдечни поздрави. :)

      Изтриване
  14. Така увличаш, Гери, така ме увлича четенето, че не ми се иска да свършват твоите разкази и приятни спомени!!! Толкова си млада и така увлекателно разказваш за минали дни и спомени, човек ще си помисли, че си живяла мнооого години :)
    И аз си мисля, че по Великден няма да е същото, ако няма курабии и рецептата която имам аз е доста сходна с тази от вашия тефтер, а интересното е, че и моята е от една добра съседка :)
    Да не забравя, че много ми харесват цветовете, които си подбрала за презентирането на вкусните и симпатични курабии ;)
    Голяма прегръдка!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Таничка... Може ли да си толкова мила с мен винаги? Много ти благодаря за всичко, да знаеш! А за презентирането - радвам се, че ти харесва. :) Понякога никак не се получава, но опитвам... Иначе и да опитвах, ако не бяха красотите на Тики, едва ли щеше да има как да покажа така (толкова подаръци имам от нея). :)
      Още по-голяма прегръдка и от мен!

      Изтриване
  15. Прекрасни курабийки! Толкова пръхки изглеждат! И в кошничката с кокошчиците ... ммм, чудо и приказ!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Йолинка, много се радвам, че ти харесват. :) А кошничката... Трябваше да й намеря компания, не можеше да я подмина. Сега е време да видим и ти какво другарче ще избереш на твоята. :)
      Прегеръдки!

      Изтриване
  16. Гери, точно такива курабийки не съм правила, и дори опитвала. Преди време една друга дама ме изкуши със снимките си, но пък и нямам такава приставка и машинка за месо. А ми се струва, че на формички да се изрежат не е същото...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Веси, и аз точно това питах майка ми, като ги првехме още - дали днес продават такава машинка за месо (според нея - не, но на някой пазар може и да се открие, даже все си мисля, че ще има). Но да ти кажа - даже май повече ми харесаха ратзочени, още по-крехки са. ;) Тези на снимката са от по-тъничките, но ако си разточих дебеличко тесто (към сантиметър), вкусът е същият ката на дългите курбаийки. Ще се радвам да опиташ и да споделиш. :)
      Прегръдки! :)

      Изтриване
  17. Ама много ми е приятно да чета твоите публикации, Гери! Да се потапям в твоя свят на спомени и мисли, че почти винаги има и десерт :) И макар, че не винаги успявам да съм редовно в блог-пространството, винаги търся в нетърпение, дали моето приятелче не е пуснало нещо ново напоследък :) Ето, че го е направила, като и този път ми предлага нещо много любимо. Аз много обичам такива стари рецепти за иначе обикновени бисквити и курабии, но затова пък имат вкус, който нищо от магазина не може да предложи! Благодаря ти за споделената рецепта, мила! Обезателно ще я опитам! Прегръдка!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ех, че си ми мила, Люска, много ти благодаря! Всичко се отнася със същата сила и за теб. :) Надявам се да ти харесат курабийките, ще чакам да ги видя при теб. Сигурно ще са с шоколад? :)
      Прегръдки и хубав ден!

      Изтриване
  18. Е, как да млъкнеш като тези курабийки определено си го заслужават говоренето ... и хваленето им! :) Знаеш ли, Гери, май няма рецепта от старите тетрадки, която да не предизвиква подобно одобрение! Може би защото го нямаше морето в интернет и всеки прекрасен вкус се записваше и разпространяваше точно по този начин. Има нещо много мило в това ... И определено едно от предимствата е, че можеш да им се довериш безрезервно! Прекрасно си се справила! Но как иначе, като все в тестото искаш да са ти ръцете :) Явно си била майстор още от малка, но просто не си го знаела и днес няма да изхвърлиш рулото преди да го опиташ, нали :)
    Прегръдка, Гери! Чудесни снимки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Албенче, много ти благодаря за този коментар, защото съм напълно съгласна с казанато относно тези "стари" рецепти. А за уменията ми... Далеч са те от майсторски, ама пък меракът ми е почти такъв. :) И не само че бих опитала рулото, ами и не бих посмяла да го хвърля - днес мразя да хвърлям годна за консумация храна (някои хора нямат и хляб на масата си).
      Прегръдки и от мен с пожелание за хубава седмица, Албенче! :)

      Изтриване
  19. Я, ама те курабийките на баба Фроса са почти като моите, Гери :) и знам, колко са вкусни. А твоите са много изкусително представени! Ама и в каква кошничка са накипрени :)
    Черпя се една, че моите свършиха :)
    Поздрави и хубава сряда на теб!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Кошничката ми е подарък от Тики, Пепи, тя ме радва с такива красоти. ;) А курабийките... Не се съмнявам, че твоите се получават още по-вкусни! :)
      Хубава седмица, Пепи!

      Изтриване
  20. Герчо, курабии не правя. Някак моите деца нямат такъв афинитет към тях, както ние едно време. Но пък като те видя, винаги може да ми завиеш 2-3 оръхчета в тях и да ми ги донесеш поръсени с пудра захар;)
    Прегръдка!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мартичка, и аз не ги харесвах много-много преди, но тези толкова ми се усладиха! И мисля, че основната причина е в решението ми да намалим амонячната сода. Досега майка ми винаги е правила по рецепта и не ми даваше да се намеся, но този път основно аз бърках сместа, та си позволих. Много повече вкус имаха така (и то не на амоняк!) и бяха хем плътни, хем крехки. Абе, ако имам време следващия път, ще ти направя и ще ти донеса. :)
      Прегръдки! :)

      Изтриване
  21. Страхотно изглежда тези курабийки, Гери! Като се замисля аз май все още не съм пекла, но при толкова много сладки и рецепти, човек се изкушава да пробва все нови и нови неща и не обръща необходимото внимание на родните рецепти.
    Поздрави за теб, мила Гери

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дани, всичко с времето си, нали знаеш? ;) Аз какъв списък с харесани рецепти си бях складирала... И без да искам, затрих файла. Ама после се успокоих, че така или иначе няма как да ги наготвя всички, пък и колко още ще си набележа...
      Усмивки изпращам!

      Изтриване
  22. Geri, this cookies looks divine and i would love to try them. Have a great day, my dear:)) Hugs and kisses.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. These are the traditional Easter cookies in Bulgaria. Enjoy them, Zoki!
      Hugs and kisses, my dear friend!

      Изтриване
  23. На кое по-напред да се дивя, не знам! На курабийките ли, на снимките им ли? Чудни са, Гери, чудни! Браво, момиче! Прегръдки ти изпращам! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А аз за кое по-напред да ти благодаря, Евче?!
      И аз ти изпращам прегръдки, ухилени чак до ушите. :)

      Изтриване